8 feb 2014, 17:06

Питам за Човека

464 0 1

Какъв е питам се сега Човека?
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!

От всичко е принуден да се брани,
навсякъде го среща враг
и често получава тежки рани,
излезе ли от своя праг!

И затова на никого не вярва,
най-сигурен е в своя дом,
най-много дни във него той прекарва,
страхува се от вражи взлом!

И в него той запаси си натрупва
от съчки, хляб и джапане
и другите край себе си подкупва,
поне да не са врагове!

И затова той е така  устроен,
да взема , но да не даде,
и трупа ли в дома си е спокоен,
а дава ли той се яде!

Със времето расте и алчността му
и тъй се учи да краде!
В живота си той присвоява само!
И бие се да не даде!

На всички преди него все завижда
и всеки преди него му е враг!
А на богатстващите се навежда,
и винаги пред тях е благ!


   13.12.2013 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За жалост, такива станахмееее... прегази ни като валяк гадният живот!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....