Питам за Човека
Какъв е питам се сега Човека?
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани,
навсякъде го среща враг
и често получава тежки рани,
излезе ли от своя праг!
И затова на никого не вярва,
най-сигурен е в своя дом,
най-много дни във него той прекарва,
страхува се от вражи взлом!
И в него той запаси си натрупва
от съчки, хляб и джапане
и другите край себе си подкупва,
поне да не са врагове!
И затова той е така устроен,
да взема , но да не даде,
и трупа ли в дома си е спокоен,
а дава ли той се яде!
Със времето расте и алчността му
и тъй се учи да краде!
В живота си той присвоява само!
И бие се да не даде!
На всички преди него все завижда
и всеки преди него му е враг!
А на богатстващите се навежда,
и винаги пред тях е благ!
13.12.2013 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
