26 jun 2020, 10:15

Питане

1.5K 0 6

ПИТАНЕ

 

Какво е животът, неспирно се чудя –

дали е със смисъл и има ли ритъм?

И тихо се вайкам, отчаяно питам –

дали е реален, дали е заблуда?

Отказвам! Да мисля – не искам, не мога;

блокира – безпътна – главата ми, луда.

Решение няма, а само тревога…

 

Обаче в тревогата отговор няма!...

Минават безсмислени нощите, дните;

умират, възкръсват наново мечтите…

Но истина няма, а само измама!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз ти благодаря.
  • И ние се променяме, но това е друга тема. За мен е удоволствие да чета красивата ти поезия, а възприятия, питания, отговори - всеки по своему! Благодаря, че го сподели.
    Поздравления!
  • Тази творба я писах преди доста години, някъде 2015. Днес си мисля, че съм открил някои отговори, които може да са правилни или не, няма как да знам.
    Така или иначе човек постоянно се променя, - дали за добро или зло е друг въпрос, - така че е нормално да се променят въпросите, които си задава, и отговорите, които намира...
  • Ако речем, че екзистенциалните въпроси са на мода и всеки тайничко си мисли, че задълбоченото осмисляне на живота е приоритет и то само негов, тук и сега, то нека отправим бързичко запитване към Сенека, който лично мен ме успокоява, тъй като и аз не съм изключение и ми отговаря: Най-много мъчи неизвестното, а Животът е странстване.
  • Животът е даденост. Няма какво да му се чудиш. ЧудИ се за действията си, в тях е смисълът.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...