Пия, от мъка побесняла,
че до полунощ да чакам съм стояла.
Мразя телефона да звъни,
знам, че никога няма да си ти.
Чуждите усмивки ме влудяват,
песните и думите ме задушават.
Бягам между хиляди стени,
но отново навсякъде си ти.
Ненавиждам красивите ти устни,
те правят нощите ми с други, пусти.
Плача само на старите места
и се любим в спомена сред пустоща.
Но горда съм и ще те обичам тайно,
дори чувството да е безкрайно.
© Пандора Todos los derechos reservados