ПИЯ ОТ МЪКА ПОБЕСНЯЛА!
Пия, от мъка побесняла,
че до полунощ да чакам съм стояла.
Мразя телефона да звъни,
знам, че никога няма да си ти.
Чуждите усмивки ме влудяват,
песните и думите ме задушават.
Бягам между хиляди стени,
но отново навсякъде си ти.
Ненавиждам красивите ти устни,
те правят нощите ми с други, пусти.
Плача само на старите места
и се любим в спомена сред пустоща.
Но горда съм и ще те обичам тайно,
дори чувството да е безкрайно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пандора Всички права запазени
