Пия, от мъка побесняла,
че до полунощ да чакам съм стояла.
Мразя телефона да звъни,
знам, че никога няма да си ти.
Чуждите усмивки ме влудяват,
песните и думите ме задушават.
Бягам между хиляди стени,
но отново навсякъде си ти.
Ненавиждам красивите ти устни,
те правят нощите ми с други, пусти.
Плача само на старите места
и се любим в спомена сред пустоща.
Но горда съм и ще те обичам тайно,
дори чувството да е безкрайно.
© Пандора All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
