9 ago 2017, 19:28

Пиян (първи опит)

729 1 0

Отново с чашата в ръка,

връхлитат ме спомени в нощта.

Безумно самотен, страшно раним,

търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа

в скръб и болка досега?

Това ли бях за теб? – играчка,

с която си игра и захвърли в пустошта?

Затуй ли бе всичко това –

да ми се присмиват зад гърба?

Колко наивен съм чувам сега,

а аз те обичах с цялата си душа.
Предаден, излъган, знам съм сега,

но до болка обичах те заради всичко това.

Макар и обиден оставям нещата така

и се надявам някога да ти простя. 
Забравен отново, пия сега

и искам да си тръгна на мига.

Бездомен се чувствам щом си далеч,

а чашата празна ме кара да гледам напред.
Отново пиян те чакам в пустошта,

но будя се разочарован с махмурлук сутринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...