Отново с чашата в ръка,

връхлитат ме спомени в нощта.

Безумно самотен, страшно раним,

търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа

в скръб и болка досега?

Това ли бях за теб? – играчка,

с която си игра и захвърли в пустошта?

Затуй ли бе всичко това –

да ми се присмиват зад гърба?

Колко наивен съм чувам сега,

а аз те обичах с цялата си душа.
Предаден, излъган, знам съм сега,

но до болка обичах те заради всичко това.

Макар и обиден оставям нещата така

и се надявам някога да ти простя. 
Забравен отново, пия сега

и искам да си тръгна на мига.

Бездомен се чувствам щом си далеч,

а чашата празна ме кара да гледам напред.
Отново пиян те чакам в пустошта,

но будя се разочарован с махмурлук сутринта.