9 авг. 2017 г., 19:28

Пиян (първи опит)

730 1 0

Отново с чашата в ръка,

връхлитат ме спомени в нощта.

Безумно самотен, страшно раним,

търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа

в скръб и болка досега?

Това ли бях за теб? – играчка,

с която си игра и захвърли в пустошта?

Затуй ли бе всичко това –

да ми се присмиват зад гърба?

Колко наивен съм чувам сега,

а аз те обичах с цялата си душа.
Предаден, излъган, знам съм сега,

но до болка обичах те заради всичко това.

Макар и обиден оставям нещата така

и се надявам някога да ти простя. 
Забравен отново, пия сега

и искам да си тръгна на мига.

Бездомен се чувствам щом си далеч,

а чашата празна ме кара да гледам напред.
Отново пиян те чакам в пустошта,

но будя се разочарован с махмурлук сутринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....