Отново с чашата в ръка,
връхлитат ме спомени в нощта.
Безумно самотен, страшно раним,
търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа
в скръб и болка досега?
Това ли бях за теб? – играчка,
с която си игра и захвърли в пустошта?
Затуй ли бе всичко това –
да ми се присмиват зад гърба?
Колко наивен съм чувам сега,
а аз те обичах с цялата си душа. ...