9 авг. 2017 г., 19:28

Пиян (първи опит)

733 1 0

Отново с чашата в ръка,

връхлитат ме спомени в нощта.

Безумно самотен, страшно раним,

търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа

в скръб и болка досега?

Това ли бях за теб? – играчка,

с която си игра и захвърли в пустошта?

Затуй ли бе всичко това –

да ми се присмиват зад гърба?

Колко наивен съм чувам сега,

а аз те обичах с цялата си душа.
Предаден, излъган, знам съм сега,

но до болка обичах те заради всичко това.

Макар и обиден оставям нещата така

и се надявам някога да ти простя. 
Забравен отново, пия сега

и искам да си тръгна на мига.

Бездомен се чувствам щом си далеч,

а чашата празна ме кара да гледам напред.
Отново пиян те чакам в пустошта,

но будя се разочарован с махмурлук сутринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...