28 nov 2009, 1:03

Пиянство

  Poesía » Otra
901 0 2

Капка по капка

дните се стичат.

Сливат се бавно

и ме обричат

да не забравям

всичко, което

са начертали

с болка в сърцето.

Толкова тихо,

толкова фино,

че ме опиха

като лудо вино.

Всеки ден

все по-пияна

ме правят,

но пак не мога

аз да забравя

колко боли

всяка капка, която

бавно убива

в мен всичко свято.

Може би днес,

или може би утре,

нещо красиво

на мен ще се случи.

Пияна, Боже,

нека остана,

но не оставяй

в сърцето ми рана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....