28.11.2009 г., 1:03

Пиянство

903 0 2

Капка по капка

дните се стичат.

Сливат се бавно

и ме обричат

да не забравям

всичко, което

са начертали

с болка в сърцето.

Толкова тихо,

толкова фино,

че ме опиха

като лудо вино.

Всеки ден

все по-пияна

ме правят,

но пак не мога

аз да забравя

колко боли

всяка капка, която

бавно убива

в мен всичко свято.

Може би днес,

или може би утре,

нещо красиво

на мен ще се случи.

Пияна, Боже,

нека остана,

но не оставяй

в сърцето ми рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...