28.11.2009 г., 1:03

Пиянство

906 0 2

Капка по капка

дните се стичат.

Сливат се бавно

и ме обричат

да не забравям

всичко, което

са начертали

с болка в сърцето.

Толкова тихо,

толкова фино,

че ме опиха

като лудо вино.

Всеки ден

все по-пияна

ме правят,

но пак не мога

аз да забравя

колко боли

всяка капка, която

бавно убива

в мен всичко свято.

Може би днес,

или може би утре,

нещо красиво

на мен ще се случи.

Пияна, Боже,

нека остана,

но не оставяй

в сърцето ми рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...