Капка по капка
дните се стичат.
Сливат се бавно
и ме обричат
да не забравям
всичко, което
са начертали
с болка в сърцето.
Толкова тихо,
толкова фино,
че ме опиха
като лудо вино.
Всеки ден
все по-пияна
ме правят,
но пак не мога
аз да забравя
колко боли
всяка капка, която
бавно убива
в мен всичко свято.
Може би днес,
или може би утре,
нещо красиво
на мен ще се случи.
Пияна, Боже,
нека остана,
но не оставяй
в сърцето ми рана.
© Бояна Драгиева Всички права запазени