Капка по капка
дните се стичат.
Сливат се бавно
и ме обричат
да не забравям
всичко, което
са начертали
с болка в сърцето.
Толкова тихо,
толкова фино,
че ме опиха
като лудо вино.
Всеки ден
все по-пияна
ме правят,
но пак не мога
аз да забравя
колко боли
всяка капка, която
бавно убива
в мен всичко свято.
Може би днес,
или може би утре,
нещо красиво
на мен ще се случи.
Пияна, Боже,
нека остана,
но не оставяй
в сърцето ми рана.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
