Капка по капка
дните се стичат.
Сливат се бавно
и ме обричат
да не забравям
всичко, което
са начертали
с болка в сърцето.
Толкова тихо,
толкова фино,
че ме опиха
като лудо вино.
Всеки ден
все по-пияна
ме правят,
но пак не мога
аз да забравя
колко боли
всяка капка, която
бавно убива
в мен всичко свято.
Може би днес,
или може би утре,
нещо красиво
на мен ще се случи.
Пияна, Боже,
нека остана,
но не оставяй
в сърцето ми рана.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
