28 нояб. 2009 г., 01:03

Пиянство

899 0 2

Капка по капка

дните се стичат.

Сливат се бавно

и ме обричат

да не забравям

всичко, което

са начертали

с болка в сърцето.

Толкова тихо,

толкова фино,

че ме опиха

като лудо вино.

Всеки ден

все по-пияна

ме правят,

но пак не мога

аз да забравя

колко боли

всяка капка, която

бавно убива

в мен всичко свято.

Може би днес,

или може би утре,

нещо красиво

на мен ще се случи.

Пияна, Боже,

нека остана,

но не оставяй

в сърцето ми рана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...