24 mar 2008, 12:20

Плачат иконите

  Poesía » Civil
1.1K 0 24
Мрак е навън,
тихо е
в църквата,
светят иконите,
плачат
неистово
с восъчни сълзи,
от свещите
тихо се стичат
стенания
на забравен
от хората Бог.

Отвън,
на кубетата,
смеят се дяволи,
хиляди дяволи,
пригласят им
вещици
и вътре е мрак,
в църквата
тихо е,
плачат иконите.
Парещо
восъчно.

Тъжно
свещИте догарят,
капещи,
стенещи,
молитвено,
пеят камбаните
плачещо
истински.
За Бога!
Забравен от хората!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...