Мрак е навън,
тихо е
в църквата,
светят иконите,
плачат
неистово
с восъчни сълзи,
от свещите
тихо се стичат
стенания
на забравен
от хората Бог.
Отвън,
на кубетата,
смеят се дяволи,
хиляди дяволи,
пригласят им
вещици
и вътре е мрак,
в църквата
тихо е,
плачат иконите.
Парещо
восъчно.
Тъжно
свещИте догарят,
капещи,
стенещи,
молитвено,
пеят камбаните
плачещо
истински.
За Бога!
Забравен от хората!
© Анета All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
