Мрак е навън,
тихо е
в църквата,
светят иконите,
плачат
неистово
с восъчни сълзи,
от свещите
тихо се стичат
стенания
на забравен
от хората Бог.
Отвън,
на кубетата,
смеят се дяволи,
хиляди дяволи,
пригласят им
вещици
и вътре е мрак,
в църквата
тихо е,
плачат иконите.
Парещо
восъчно.
Тъжно
свещИте догарят,
капещи,
стенещи,
молитвено,
пеят камбаните
плачещо
истински.
За Бога!
Забравен от хората!
© Анета All rights reserved.