Плачат иконите
Мрак е навън,
тихо е
в църквата,
светят иконите,
плачат
неистово
с восъчни сълзи,
от свещите
тихо се стичат
стенания
на забравен
от хората Бог.
Отвън,
на кубетата,
смеят се дяволи,
хиляди дяволи,
пригласят им
вещици
и вътре е мрак,
в църквата
тихо е,
плачат иконите.
Парещо
восъчно.
Тъжно
свещИте догарят,
капещи,
стенещи,
молитвено,
пеят камбаните
плачещо
истински.
За Бога!
Забравен от хората!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
