28 ago 2014, 20:54

Плачат небесата

  Poesía » Civil
438 0 0

                                                  Плачат небесата

                          

                                   Венеция е тука,

                                   но много страх донесе.

                                   Във къщите бълбука,

                                   хората разтресе!

                                   Дом след дом се свличат.

                                   Плачат небесата.

                                   В ужас хора тичат –

                                   няма я земята. 

                                    

                                   Дъждът продължава –

                                   бездните преляха.

                                   Небето и земята

                                   с вълните се сляха.

                                   Ей хора, помогнете –

                                   потопът отмина!

                                   Сърца отворете

                                   в таз страшна година !

 

                                  Мъдрост днес е нужна

                                  и сърце голямо -

                                  не със съвест гузна,

                                  а със братско рамо.

                                  Българийо-майко,

                                  Всичките сме твои.

                                  Как ще ни посрещнеш

                                  В сиромашки двори?                                                                                                                                          

                                   

                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...