28 ago 2014, 20:54

Плачат небесата

  Poesía » Civil
443 0 0

                                                  Плачат небесата

                          

                                   Венеция е тука,

                                   но много страх донесе.

                                   Във къщите бълбука,

                                   хората разтресе!

                                   Дом след дом се свличат.

                                   Плачат небесата.

                                   В ужас хора тичат –

                                   няма я земята. 

                                    

                                   Дъждът продължава –

                                   бездните преляха.

                                   Небето и земята

                                   с вълните се сляха.

                                   Ей хора, помогнете –

                                   потопът отмина!

                                   Сърца отворете

                                   в таз страшна година !

 

                                  Мъдрост днес е нужна

                                  и сърце голямо -

                                  не със съвест гузна,

                                  а със братско рамо.

                                  Българийо-майко,

                                  Всичките сме твои.

                                  Как ще ни посрещнеш

                                  В сиромашки двори?                                                                                                                                          

                                   

                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...