Плачат небесата
Венеция е тука,
но много страх донесе.
Във къщите бълбука,
хората разтресе!
Дом след дом се свличат.
Плачат небесата.
В ужас хора тичат –
няма я земята.
Дъждът продължава –
бездните преляха.
Небето и земята
с вълните се сляха.
Ей хора, помогнете –
потопът отмина!
Сърца отворете
в таз страшна година !
Мъдрост днес е нужна
и сърце голямо -
не със съвест гузна,
а със братско рамо.
Българийо-майко,
Всичките сме твои.
Как ще ни посрещнеш
В сиромашки двори?
© Стойна Димова All rights reserved.