Плачат небесата

                                   Венеция е тука,

                                   но много страх донесе.

                                   Във къщите бълбука,

                                   хората разтресе!

                                   Дом след дом се свличат.

                                   Плачат небесата.

                                   В ужас хора тичат –

                                   няма я земята. 

                                   Дъждът продължава –

                                   бездните преляха.

                                   Небето и земята

                                   с вълните се сляха.

                                   Ей хора, помогнете –

                                   потопът отмина!

                                   Сърца отворете

                                   в таз страшна година !

                                  Мъдрост днес е нужна

                                  и сърце голямо -

                                  не със съвест гузна,

                                  а със братско рамо.

                                  Българийо-майко,

                                  Всичките сме твои.

                                  Как ще ни посрещнеш

                                  В сиромашки двори?