14 nov 2013, 18:24

Плачеща бреза

948 0 0

Сълзи тя вече двайсет дена,

 тази остаряла плачеща бреза.

Ти късаш лист по лист от нея

и страда тихо нейната душа.

 

А помниш ли когато беше лято

на сянка как под клонките ù спря,

облегна се на бялото ù старо рамо

и само тя прегърна теб така.

 

Не помниш ли когато беше есен,

небето как над теб се развилня,

тогава ти се сгуши пак във нея

и само тя ти даде навес под дъжда.

 

А днес немила ти е - ти забрави

за тази остаряла плачеща бреза

и късаш лист по лист от нея,

а тебе тя ще те обича пак така...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...