Сълзи тя вече двайсет дена,
тази остаряла плачеща бреза.
Ти късаш лист по лист от нея
и страда тихо нейната душа.
А помниш ли когато беше лято
на сянка как под клонките ù спря,
облегна се на бялото ù старо рамо
и само тя прегърна теб така.
Не помниш ли когато беше есен,
небето как над теб се развилня,
тогава ти се сгуши пак във нея
и само тя ти даде навес под дъжда. ...