14 нояб. 2013 г., 18:24

Плачеща бреза

958 0 0

Сълзи тя вече двайсет дена,

 тази остаряла плачеща бреза.

Ти късаш лист по лист от нея

и страда тихо нейната душа.

 

А помниш ли когато беше лято

на сянка как под клонките ù спря,

облегна се на бялото ù старо рамо

и само тя прегърна теб така.

 

Не помниш ли когато беше есен,

небето как над теб се развилня,

тогава ти се сгуши пак във нея

и само тя ти даде навес под дъжда.

 

А днес немила ти е - ти забрави

за тази остаряла плачеща бреза

и късаш лист по лист от нея,

а тебе тя ще те обича пак така...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...