Плачеща икона
Устата пресъхна от виканеи тихо пристъпвах към тебе!Горчиво преглъщах обидитеи бавно се давех с отрова!
Ръцете си спрях да кръстосвамв молитва, пред стара икона!Краката си спрях да изправям -прегърбена нека остана!
Сърцето ми стене неистово!Душата ми вече е камък!От толкова болки пронизвана...Иконата... се разплака!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
