Плачеща икона
Устата пресъхна от виканеи тихо пристъпвах към тебе!Горчиво преглъщах обидитеи бавно се давех с отрова!
Ръцете си спрях да кръстосвамв молитва, пред стара икона!Краката си спрях да изправям -прегърбена нека остана!
Сърцето ми стене неистово!Душата ми вече е камък!От толкова болки пронизвана...Иконата... се разплака!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
