Jun 8, 2007, 12:50 PM

Плачеща икона

  Poetry
1.2K 0 10
Гледам, Дева от стенатаплаче с истински сълзи.Всички хора и се кланят -с обич и любов  да ги дари!..............Очите ми спряха да плачат!Гарван извади ги двете!Вятър довя ми палача!С кръв запечата нозете!

Устата пресъхна от виканеи тихо пристъпвах към тебе!Горчиво преглъщах обидитеи бавно се давех с отрова!

Ръцете си спрях да кръстосвамв молитва, пред стара икона!Краката си спрях да изправям -прегърбена нека остана!

Сърцето ми стене неистово!Душата ми вече е камък!От толкова болки пронизвана...Иконата... се разплака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...