9 sept 2007, 22:07

Плачеща върба

  Poesía
876 0 1

Плачеща  върба


Плачеща върба е моята душа

ранена, ронеща листа,

едничка в огромната гора,

гора на любовта.


Зима сковава бялото стъбло,
студ пролазва през разпукано дърво,

нежна ледена дъга

се оглежда в тъмнина.


Само една плачеща върба

седи сама, замръзнала в нощта,

чакаща милувката на пролетта,

самотна в бялата гора.


Плачеща върба, ронеща ледена сълза,

породена от тъмнина,

молеща за възкресение

мига на любовта,

нежноста на пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЖАСМИНА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...