9.09.2007 г., 22:07

Плачеща върба

874 0 1

Плачеща  върба


Плачеща върба е моята душа

ранена, ронеща листа,

едничка в огромната гора,

гора на любовта.


Зима сковава бялото стъбло,
студ пролазва през разпукано дърво,

нежна ледена дъга

се оглежда в тъмнина.


Само една плачеща върба

седи сама, замръзнала в нощта,

чакаща милувката на пролетта,

самотна в бялата гора.


Плачеща върба, ронеща ледена сълза,

породена от тъмнина,

молеща за възкресение

мига на любовта,

нежноста на пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЖАСМИНА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...