Плачеща  върба

Плачеща върба е моята душа

ранена, ронеща листа,

едничка в огромната гора,

гора на любовта.

Зима сковава бялото стъбло,
студ пролазва през разпукано дърво,

нежна ледена дъга

се оглежда в тъмнина.

Само една плачеща върба

седи сама, замръзнала в нощта,

чакаща милувката на пролетта,

самотна в бялата гора.

Плачеща върба, ронеща ледена сълза,

породена от тъмнина,

молеща за възкресение

мига на любовта,

нежноста на пролетта.