Sep 9, 2007, 10:07 PM

Плачеща върба

  Poetry
877 0 1

Плачеща  върба


Плачеща върба е моята душа

ранена, ронеща листа,

едничка в огромната гора,

гора на любовта.


Зима сковава бялото стъбло,
студ пролазва през разпукано дърво,

нежна ледена дъга

се оглежда в тъмнина.


Само една плачеща върба

седи сама, замръзнала в нощта,

чакаща милувката на пролетта,

самотна в бялата гора.


Плачеща върба, ронеща ледена сълза,

породена от тъмнина,

молеща за възкресение

мига на любовта,

нежноста на пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЖАСМИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...