Плачеща върба
Плачеща върба е моята душа
ранена, ронеща листа,
едничка в огромната гора,
гора на любовта.
Зима сковава бялото стъбло,
студ пролазва през разпукано дърво,
нежна ледена дъга
се оглежда в тъмнина.
Само една плачеща върба
седи сама, замръзнала в нощта,
чакаща милувката на пролетта,
самотна в бялата гора.
Плачеща върба, ронеща ледена сълза,
породена от тъмнина,
молеща за възкресение
мига на любовта,
нежноста на пролетта.
© ЖАСМИНА Все права защищены