Ако искаш да плачеш за мене - плачи, не ще те спра със думи за утеха. Ако трепериш от студ без страстта ми - крещи, раздери тишината в нощта като дреха. Плачи и въздишай! Плачи до зори! Извикай името ми някъде във мрака и аз като рана, която боли ще ти спомня, че аз много повече плаках...
Дали си вярвам? Отново страдам. Когато прегръщаш ме с мисъл за друга. Когато прегръщаш я - пак е заблуда.
Но ако търсиш очите ми другаде - спри! Не ще намериш същите отново. И устните и нямат моя вкус, нали? Студени са и те като олово. Заспивай с тревога. Сънувай сълзи. Извикай името ми някъде във мрака. И аз като съвест, която не спи ще ти шепна в съня, че достатъчно чаках...
Дали си вярвам? Отново страдам. Когато си до мене и ме мамиш. Когато далеч си и лъжеш, че жалиш.
Върви си. Не искам да мога това да простя. Не спира още да боли. Боли дори да го призная. Опитвам се душата си ранена да спася. Проклинам се, че още те желая. Върви. Дано и в теб така безмилостно боли. Плачи, измамнико. Плачи, плачи.
страхотно е Лени...вече незнам какво да ти пища....няма думи с които да опиша стиховете ти...А този твой стих ми напомня за самата мен..предполагам знаеш за какво се отнася
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.