24 mar 2007, 20:17

Плачи

  Poesía
1.1K 0 6

                  Плачи

Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
не ще те спра със думи за утеха.
Ако трепериш от студ без страстта ми - крещи,
раздери тишината в нощта като дреха.
Плачи и въздишай! Плачи до зори!
Извикай името ми някъде във мрака
и аз като рана, която боли
ще ти спомня, че аз много повече плаках...

Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато прегръщаш ме с мисъл за друга.
Когато прегръщаш я - пак е заблуда.

Но ако търсиш очите ми другаде - спри!
Не ще намериш същите отново.
И устните и нямат моя вкус, нали?
Студени са и те като олово.
Заспивай с тревога. Сънувай сълзи.
Извикай името ми някъде във мрака.
И аз като съвест, която не спи
ще ти шепна в съня, че достатъчно чаках...

Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато си до мене и ме мамиш.
Когато далеч си и лъжеш, че жалиш.

Върви си. Не искам да мога това да простя.
Не спира още да боли. Боли дори да го призная.
Опитвам се душата си ранена да спася.
Проклинам се, че още те желая.
Върви.
Дано и в теб така безмилостно боли.
Плачи, измамнико.
Плачи, плачи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно е Лени...вече незнам какво да ти пища....няма думи с които да опиша стиховете ти...А този твой стих ми напомня за самата мен..предполагам знаеш за какво се отнася
  • Леона ти ме разплака.Все едно прочетох моите мисли,но написани от теб.Прекрасно е.
  • Чудесно е Елена.
    Грабна ме още в началото:
    "Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
    не ще те спра със думи за утеха."

    Много е добро.
    Поздрав.
  • Прекрасно е,браво!
  • Тъжна си, но...си написала чудесен стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...