24 mar 2007, 20:17

Плачи

  Poesía
1.1K 0 6

                  Плачи

Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
не ще те спра със думи за утеха.
Ако трепериш от студ без страстта ми - крещи,
раздери тишината в нощта като дреха.
Плачи и въздишай! Плачи до зори!
Извикай името ми някъде във мрака
и аз като рана, която боли
ще ти спомня, че аз много повече плаках...

Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато прегръщаш ме с мисъл за друга.
Когато прегръщаш я - пак е заблуда.

Но ако търсиш очите ми другаде - спри!
Не ще намериш същите отново.
И устните и нямат моя вкус, нали?
Студени са и те като олово.
Заспивай с тревога. Сънувай сълзи.
Извикай името ми някъде във мрака.
И аз като съвест, която не спи
ще ти шепна в съня, че достатъчно чаках...

Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато си до мене и ме мамиш.
Когато далеч си и лъжеш, че жалиш.

Върви си. Не искам да мога това да простя.
Не спира още да боли. Боли дори да го призная.
Опитвам се душата си ранена да спася.
Проклинам се, че още те желая.
Върви.
Дано и в теб така безмилостно боли.
Плачи, измамнико.
Плачи, плачи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно е Лени...вече незнам какво да ти пища....няма думи с които да опиша стиховете ти...А този твой стих ми напомня за самата мен..предполагам знаеш за какво се отнася
  • Леона ти ме разплака.Все едно прочетох моите мисли,но написани от теб.Прекрасно е.
  • Чудесно е Елена.
    Грабна ме още в началото:
    "Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
    не ще те спра със думи за утеха."

    Много е добро.
    Поздрав.
  • Прекрасно е,браво!
  • Тъжна си, но...си написала чудесен стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...