Плачи
Плачи
Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
не ще те спра със думи за утеха.
Ако трепериш от студ без страстта ми - крещи,
раздери тишината в нощта като дреха.
Плачи и въздишай! Плачи до зори!
Извикай името ми някъде във мрака
и аз като рана, която боли
ще ти спомня, че аз много повече плаках...
Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато прегръщаш ме с мисъл за друга.
Когато прегръщаш я - пак е заблуда.
Но ако търсиш очите ми другаде - спри!
Не ще намериш същите отново.
И устните и нямат моя вкус, нали?
Студени са и те като олово.
Заспивай с тревога. Сънувай сълзи.
Извикай името ми някъде във мрака.
И аз като съвест, която не спи
ще ти шепна в съня, че достатъчно чаках...
Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато си до мене и ме мамиш.
Когато далеч си и лъжеш, че жалиш.
Върви си. Не искам да мога това да простя.
Не спира още да боли. Боли дори да го призная.
Опитвам се душата си ранена да спася.
Проклинам се, че още те желая.
Върви.
Дано и в теб така безмилостно боли.
Плачи, измамнико.
Плачи, плачи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени
