Mar 24, 2007, 8:17 PM

Плачи

  Poetry
1.1K 0 6

                  Плачи

Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
не ще те спра със думи за утеха.
Ако трепериш от студ без страстта ми - крещи,
раздери тишината в нощта като дреха.
Плачи и въздишай! Плачи до зори!
Извикай името ми някъде във мрака
и аз като рана, която боли
ще ти спомня, че аз много повече плаках...

Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато прегръщаш ме с мисъл за друга.
Когато прегръщаш я - пак е заблуда.

Но ако търсиш очите ми другаде - спри!
Не ще намериш същите отново.
И устните и нямат моя вкус, нали?
Студени са и те като олово.
Заспивай с тревога. Сънувай сълзи.
Извикай името ми някъде във мрака.
И аз като съвест, която не спи
ще ти шепна в съня, че достатъчно чаках...

Дали си вярвам? Отново страдам.
Когато си до мене и ме мамиш.
Когато далеч си и лъжеш, че жалиш.

Върви си. Не искам да мога това да простя.
Не спира още да боли. Боли дори да го призная.
Опитвам се душата си ранена да спася.
Проклинам се, че още те желая.
Върви.
Дано и в теб така безмилостно боли.
Плачи, измамнико.
Плачи, плачи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотно е Лени...вече незнам какво да ти пища....няма думи с които да опиша стиховете ти...А този твой стих ми напомня за самата мен..предполагам знаеш за какво се отнася
  • Леона ти ме разплака.Все едно прочетох моите мисли,но написани от теб.Прекрасно е.
  • Чудесно е Елена.
    Грабна ме още в началото:
    "Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
    не ще те спра със думи за утеха."

    Много е добро.
    Поздрав.
  • Прекрасно е,браво!
  • Тъжна си, но...си написала чудесен стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...