16 abr 2024, 15:42

Плачът на палача 

  Poesía
154 3 4

Малко човече с големи мечти,
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.

Надеждата бавно угасва във дни,
по-кухи, по-бледи от сянка.
И поривът мой е безплоден, уви,
потъвам в предсмъртната дрямка.

Изтръгни ме от дланите черни, спаси,
инкрустирай ме в свята икона.
И щом Бог е ням и със слепи очи,
за нас аз сълза ще пророня.

Помни, мое мило човече, помни,
че тъма ни обгръща вовеки.
Но пътят не свършва, щом няма следи,
а препраща по нови пътеки...

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??