Плачът на палача
Малко човече с големи мечти,
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни,
по-кухи, по-бледи от сянка.
И поривът мой е безплоден, уви,
потъвам в предсмъртната дрямка.
Изтръгни ме от дланите черни, спаси,
инкрустирай ме в свята икона.
И щом Бог е ням и със слепи очи,
за нас аз сълза ще пророня.
Помни, мое мило човече, помни,
че тъма ни обгръща вовеки.
Но пътят не свършва, щом няма следи,
а препраща по нови пътеки...
© Константин Дренски All rights reserved.
