16.04.2024 г., 15:42 ч.

Плачът на палача 

  Поезия
300 3 4

Малко човече с големи мечти,
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.

Надеждата бавно угасва във дни,
по-кухи, по-бледи от сянка.
И поривът мой е безплоден, уви,
потъвам в предсмъртната дрямка.

Изтръгни ме от дланите черни, спаси,
инкрустирай ме в свята икона.
И щом Бог е ням и със слепи очи,
за нас аз сълза ще пророня.

Помни, мое мило човече, помни,
че тъма ни обгръща вовеки.
Но пътят не свършва, щом няма следи,
а препраща по нови пътеки...

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??