30 oct 2006, 0:36

Плам в "11 минути"

  Poesía
1.4K 0 9

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

 

 (едновременен кадър)

 

       Чар                                                      Ласка

не у вас                                                искам с теб

а при мен                                             да съм

ела                                                        в нощта

радиатора включи                            не искам друга

или ела                                                само твойта

да те сгрея                                          топлина

поразхвърли се                                  събличам се но бавно

и тогава                                                не съвсем

отдалече                                              останалото ти

целуни ме                                            жадните ми

само с устни                                        устни

ела по-близо                                       те желаят

съвсем                                                  искат те

но сега                                                  сега

не ме целувай                                     тук си искам те

само гледай                                         виждам

как снагата ти                                    тялото ти

допира моята                                      как докосва

виж очите                                            вече голо

докосни гърдите                                настръхналите ми

усети релефа                                      гърди

отпусни ръце                                      и тръпнещите ми ръце

предано                                                доверчиво се отпускат

открий лице                                        с поглед плах

и устни                                                 усмивка лека

за милувка                                          нежно

разроши косите ми                            коси отмятам

като твоите                                         а твоите целувам

имаш бенка                                         къде си

знаеш ли                                              долу

ще ми я подариш ли                          с всичко те дарявам

нищо че е под коремче                      гъделичкаш изучаваш

или малко белегче от шарка            с поглед и целувки

над горната ти устна                          да сега съм

те са мои                                                твоя

знаеш ли                                               завинаги

от днес                                                   от днес

не                                                            не искам

не изгасяй                                             силна светлина

искам да те гледам                             освен да виждам

и да усещам                                         как те галя

натежалите извивки                          и с устни

и воали на снагата ти                         преоткривам

тялото ти е горещо                             пламенните форми

сгрях те                                                 топло е

нима                                                       горещо

вече                                                        много жарко

защо помръдна                                    моля те недей

не можеш вече да стоиш                   имай милост

да чакаш                                               пощади ме и поспри

ненагледнице                                       изкусителю

да те изпивам с поглед                       искам те

не издържаш                                        желая те

пухкавото в тебе                                  горя възбудена

стана плътно                                        и нажежена

виж и погали                                        се разтапям

релефа мой                                           отвсякъде се просълзявам

навярно му е тъжно                            и с устни тебе

затова сълзи                                         пресушавам

в готовност той                                    и те изпивам

целуни ме                                             с полуотворени

не само с устни                                    устни и клепачи

впий се в мен                                       страстно

с каквото можеш                                парещо и влажно

както аз                                                радвам му се във забрава

във твойте дълбини                           до полуда тръпнеща

се загубвам                                           в конвулсии

в търсене на нещо                              търсеща и трескава

свято                                                      цялата неописуема

и мъха по кожата                                ела във мене

съзирам                                                 във забвение

как усмихва се                                     във мойта ласкава

на мойте ласки                                     природа

всичко в тебе                                        вулкани страстно

ме допира                                              се надигат

ме раздира                                            и изригват

с краски                                                 в небесата

рязки                                                      плувам любена

милващи и диви                                   диво и нежно

неравномерни                                       феерично безбрежно

но ритмични                                         плътно и ясно

като тупкащо сърце                           пулсира импулса

топло нещо                                           като сърдечна аритмия

ни зове                                                   желание което бе мечта

и го искаме                                            блести във нас сега

и го мечтаем                                         като сияние

двамата сме в себе си                          двамата почти сме пепел

и нищо друго                                        пламенни

не желаем                                              изгаряме

във този                                                 във този

д                                                              д

ъ                                                              ъ

л                                                              л

ъ                                                              ъ

г                                                               г

миг                                                          миг

на пълнота                                            като вечност

като оазис във пустиня                      като бисер в перлена мида

замирам                                                 приемам

в скута ти                                              в себе си

Жена                                                      Мъжа

 

 

P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Закъснели поздрави на тандема и от мен!
  • Едно не разбрах. Това само на думи ли е?Има ли кой да ми каже?Ако ме приемете и мен, няма да съжаляваме...
  • Много демонстративно сте се впуснали в страстите си, не дадохте на читателя да пряви никакво въображение
    Леле, Меричка, ти си се заплеснала по текста и си забравила пръста си на някой клавиш...
  • Красота и усещане за вечност на
    ритмично тръпнещо чувство!!!
    Изключителни, живи, дейни и адаптиращи се!
    Това сте Вие двамата, екстазни!
  • Страхотни сте!Тези прекрасни чуства,които сте ги споделили в рими..... използвайте ги като заряд на живо ЧАР-ЛАСКА!
    У вас бликат нежни чуства,много страст!
    ПОЗДРАВЯВАМ ВИ!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...