Oct 30, 2006, 12:36 AM

Плам в "11 минути"

  Poetry
1.4K 0 9

The work is not suitable for people under 18 years of age.

 

 

 (едновременен кадър)

 

       Чар                                                      Ласка

не у вас                                                искам с теб

а при мен                                             да съм

ела                                                        в нощта

радиатора включи                            не искам друга

или ела                                                само твойта

да те сгрея                                          топлина

поразхвърли се                                  събличам се но бавно

и тогава                                                не съвсем

отдалече                                              останалото ти

целуни ме                                            жадните ми

само с устни                                        устни

ела по-близо                                       те желаят

съвсем                                                  искат те

но сега                                                  сега

не ме целувай                                     тук си искам те

само гледай                                         виждам

как снагата ти                                    тялото ти

допира моята                                      как докосва

виж очите                                            вече голо

докосни гърдите                                настръхналите ми

усети релефа                                      гърди

отпусни ръце                                      и тръпнещите ми ръце

предано                                                доверчиво се отпускат

открий лице                                        с поглед плах

и устни                                                 усмивка лека

за милувка                                          нежно

разроши косите ми                            коси отмятам

като твоите                                         а твоите целувам

имаш бенка                                         къде си

знаеш ли                                              долу

ще ми я подариш ли                          с всичко те дарявам

нищо че е под коремче                      гъделичкаш изучаваш

или малко белегче от шарка            с поглед и целувки

над горната ти устна                          да сега съм

те са мои                                                твоя

знаеш ли                                               завинаги

от днес                                                   от днес

не                                                            не искам

не изгасяй                                             силна светлина

искам да те гледам                             освен да виждам

и да усещам                                         как те галя

натежалите извивки                          и с устни

и воали на снагата ти                         преоткривам

тялото ти е горещо                             пламенните форми

сгрях те                                                 топло е

нима                                                       горещо

вече                                                        много жарко

защо помръдна                                    моля те недей

не можеш вече да стоиш                   имай милост

да чакаш                                               пощади ме и поспри

ненагледнице                                       изкусителю

да те изпивам с поглед                       искам те

не издържаш                                        желая те

пухкавото в тебе                                  горя възбудена

стана плътно                                        и нажежена

виж и погали                                        се разтапям

релефа мой                                           отвсякъде се просълзявам

навярно му е тъжно                            и с устни тебе

затова сълзи                                         пресушавам

в готовност той                                    и те изпивам

целуни ме                                             с полуотворени

не само с устни                                    устни и клепачи

впий се в мен                                       страстно

с каквото можеш                                парещо и влажно

както аз                                                радвам му се във забрава

във твойте дълбини                           до полуда тръпнеща

се загубвам                                           в конвулсии

в търсене на нещо                              търсеща и трескава

свято                                                      цялата неописуема

и мъха по кожата                                ела във мене

съзирам                                                 във забвение

как усмихва се                                     във мойта ласкава

на мойте ласки                                     природа

всичко в тебе                                        вулкани страстно

ме допира                                              се надигат

ме раздира                                            и изригват

с краски                                                 в небесата

рязки                                                      плувам любена

милващи и диви                                   диво и нежно

неравномерни                                       феерично безбрежно

но ритмични                                         плътно и ясно

като тупкащо сърце                           пулсира импулса

топло нещо                                           като сърдечна аритмия

ни зове                                                   желание което бе мечта

и го искаме                                            блести във нас сега

и го мечтаем                                         като сияние

двамата сме в себе си                          двамата почти сме пепел

и нищо друго                                        пламенни

не желаем                                              изгаряме

във този                                                 във този

д                                                              д

ъ                                                              ъ

л                                                              л

ъ                                                              ъ

г                                                               г

миг                                                          миг

на пълнота                                            като вечност

като оазис във пустиня                      като бисер в перлена мида

замирам                                                 приемам

в скута ти                                              в себе си

Жена                                                      Мъжа

 

 

P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Закъснели поздрави на тандема и от мен!
  • Едно не разбрах. Това само на думи ли е?Има ли кой да ми каже?Ако ме приемете и мен, няма да съжаляваме...
  • Много демонстративно сте се впуснали в страстите си, не дадохте на читателя да пряви никакво въображение
    Леле, Меричка, ти си се заплеснала по текста и си забравила пръста си на някой клавиш...
  • Красота и усещане за вечност на
    ритмично тръпнещо чувство!!!
    Изключителни, живи, дейни и адаптиращи се!
    Това сте Вие двамата, екстазни!
  • Страхотни сте!Тези прекрасни чуства,които сте ги споделили в рими..... използвайте ги като заряд на живо ЧАР-ЛАСКА!
    У вас бликат нежни чуства,много страст!
    ПОЗДРАВЯВАМ ВИ!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...