31 may 2007, 19:31

Пламък

  Poesía
1.1K 0 2
 

Пламък



Когато в огъня се взреш

и тъмнина разтеглена те заобикаля,

светлината на любовта,

усещаш зов да призовеш,

че душата ти се тегли - разколебана,

все напред или назад,

но идва време за раздяла,

с всяка безумна крачка

и поглед встрани от теб,

че този огън хвърля сянка,

но не тя осветява пътя ти навред.

Недей обръща се, остави я да отмине,

не търси в нея знак за поредния завой -

в кръг се ти оплиташ.

Въртиш ли се в застой,

в пламъка се концентрирай

и загуби се, и в него себе си достигай

до крайна пълнота.

Тогава душата стреми се към духа си

и от него черпи сила - любовта -

да върне красотата,

и изгаси болката, носена в плътта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Мистик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...