Пламък
Когато в огъня се взреш
и тъмнина разтеглена те заобикаля,
светлината на любовта,
усещаш зов да призовеш,
че душата ти се тегли - разколебана,
все напред или назад,
но идва време за раздяла,
с всяка безумна крачка
и поглед встрани от теб,
че този огън хвърля сянка,
но не тя осветява пътя ти навред.
Недей обръща се, остави я да отмине,
не търси в нея знак за поредния завой -
в кръг се ти оплиташ.
Въртиш ли се в застой,
в пламъка се концентрирай
и загуби се, и в него себе си достигай
до крайна пълнота.
Тогава душата стреми се към духа си
и от него черпи сила - любовта -
да върне красотата,
и изгаси болката, носена в плътта...
© Аз Мистик Все права защищены