31 мая 2007 г., 19:31

Пламък

1.1K 0 2
 

Пламък



Когато в огъня се взреш

и тъмнина разтеглена те заобикаля,

светлината на любовта,

усещаш зов да призовеш,

че душата ти се тегли - разколебана,

все напред или назад,

но идва време за раздяла,

с всяка безумна крачка

и поглед встрани от теб,

че този огън хвърля сянка,

но не тя осветява пътя ти навред.

Недей обръща се, остави я да отмине,

не търси в нея знак за поредния завой -

в кръг се ти оплиташ.

Въртиш ли се в застой,

в пламъка се концентрирай

и загуби се, и в него себе си достигай

до крайна пълнота.

Тогава душата стреми се към духа си

и от него черпи сила - любовта -

да върне красотата,

и изгаси болката, носена в плътта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Мистик Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...