May 31, 2007, 7:31 PM

Пламък

  Poetry
1.1K 0 2
 

Пламък



Когато в огъня се взреш

и тъмнина разтеглена те заобикаля,

светлината на любовта,

усещаш зов да призовеш,

че душата ти се тегли - разколебана,

все напред или назад,

но идва време за раздяла,

с всяка безумна крачка

и поглед встрани от теб,

че този огън хвърля сянка,

но не тя осветява пътя ти навред.

Недей обръща се, остави я да отмине,

не търси в нея знак за поредния завой -

в кръг се ти оплиташ.

Въртиш ли се в застой,

в пламъка се концентрирай

и загуби се, и в него себе си достигай

до крайна пълнота.

Тогава душата стреми се към духа си

и от него черпи сила - любовта -

да върне красотата,

и изгаси болката, носена в плътта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз Мистик All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...