nezemna (Неземна)
357 1192
3 oct 2015, 22:02

Пламък близнак... 

  Poesía » De amor
622 0 5

 

Някъде там, по среда на пътека,
срещат се в тайнството двете души,
бродили в нищото хиляди века,
пак се откриха,  да слеят съдби.

Тя, наранена и мъничко луда,
с бяла усмивка в индиго дете,
той, колоритен, живял във заблуда,
страстен и нежен,  със смело сърце.

Пак се откриха, разпръснаха мрака,
в който живяха без цел, със вина,
в сънища цветни разчетоха знака,
пак са едно във безсмъртна душа.

Пламък близнак ме допълва... горя.




© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??