Някъде там, по среда на пътека,
срещат се в тайнството двете души,
бродили в нищото хиляди века,
пак се откриха, да слеят съдби.
Тя, наранена и мъничко луда,
с бяла усмивка в индиго дете,
той, колоритен, живял във заблуда,
страстен и нежен, със смело сърце.
Пак се откриха, разпръснаха мрака,
в който живяха без цел, със вина,
в сънища цветни разчетоха знака,
пак са едно във безсмъртна душа. ...