Пламък близнак...
Някъде там, по среда на пътека,срещат се в тайнството двете души, бродили в нищото хиляди века, пак се откриха, да слеят съдби. Тя, наранена и мъничко луда, с бяла усмивка в индиго дете, той, колоритен, живял във заблуда, страстен и нежен, със смело сърце. Пак се откриха, разпръснаха мрака, в който живяха без цел, със вина, в сънища цветни разчетоха знака, пак са едно във безсмъртна душа. Пламък близнак ме допълва... горя. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
