27 mar 2008, 20:46

Пламъкът на любовта

1.5K 0 1


Самотен аз вървя по улиците през нощта,

самотен за мен е света,
но един ден ти се появи

и живота ми промени.

Като лъч светлина
премина ти през моята душа

и всичко изгори с пламъка на любовта.
Запали като че ли с факла огъня в сърцето ми

и този пламък не ще угасне,

дори и всичко около мен да замръзне,

този пламък поддържа ме жив

и докато той гори, всичко за мен си само ти!!
Премина покрай мен като топъл летен бриз

и зърнех ли те, в душата ми започва да свисти

шумът от бушуващи вълни на чувства,
но за съжаление ти само и единствено сърцето ми рани.

И ето че пламъкът угасна и не зная дали някога отново ще се появи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...