Mar 27, 2008, 8:46 PM

Пламъкът на любовта

  Poetry » Love
1.5K 0 1


Самотен аз вървя по улиците през нощта,

самотен за мен е света,
но един ден ти се появи

и живота ми промени.

Като лъч светлина
премина ти през моята душа

и всичко изгори с пламъка на любовта.
Запали като че ли с факла огъня в сърцето ми

и този пламък не ще угасне,

дори и всичко около мен да замръзне,

този пламък поддържа ме жив

и докато той гори, всичко за мен си само ти!!
Премина покрай мен като топъл летен бриз

и зърнех ли те, в душата ми започва да свисти

шумът от бушуващи вълни на чувства,
но за съжаление ти само и единствено сърцето ми рани.

И ето че пламъкът угасна и не зная дали някога отново ще се появи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...