27 мар. 2008 г., 20:46

Пламъкът на любовта

1.5K 0 1


Самотен аз вървя по улиците през нощта,

самотен за мен е света,
но един ден ти се появи

и живота ми промени.

Като лъч светлина
премина ти през моята душа

и всичко изгори с пламъка на любовта.
Запали като че ли с факла огъня в сърцето ми

и този пламък не ще угасне,

дори и всичко около мен да замръзне,

този пламък поддържа ме жив

и докато той гори, всичко за мен си само ти!!
Премина покрай мен като топъл летен бриз

и зърнех ли те, в душата ми започва да свисти

шумът от бушуващи вълни на чувства,
но за съжаление ти само и единствено сърцето ми рани.

И ето че пламъкът угасна и не зная дали някога отново ще се появи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...