14 nov 2015, 20:25  

Плана

  Poesía
989 2 23

 

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с  бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.

И аз - самотен пътник те преброждам,
а дивият ти чар все ме зове,
дали понеже си сънувана тревожност
на жажда по отминалите върхове...

Открих те късно - от цветя застлана,
като килим с безбройни цветове,
с любимо и запомнящо се име - Плана,
дарило ми най-паметните мигове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потвърждавам казаното от мен преди три години! Поздравления!
  • Благодаря ти за вниманието, Рая! Да, Плана е непокътната и девствена планина. Много често можеш да се движиш цял ден и човек да не срещнеш.
    Има невероятни панорамни гледки към Рила, Верила и Витоша. От определени места се вижда и яз.Искър. Няма застрояване /за щастие!/.

    Мерси, че оцени това стихотворение за природата у нас, Пепи!

    Благодаря ти за оценяването на творбата ми, Плами!
  • Била съм там преди много години.Пишман туристи от една служба... На една поляна си варихме борш... Къде ме върна, Младене! Надявам се да е все така тиха и чиста, а водата бистра...
  • Благодаря ти, Анастасия! Трогнат съм от вниманието ти.

    Мерси, че оцени, Йордане!
  • Благодаря ти за вниманието, Ева! Мерси и за отлично подбраната песен на Емил Димитров, възхваляваща България!

    Да ти е много хубава неделната вечер и предстоящата нова седмица!

    Мерси за вниманието, Василе!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...