Плана
Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам,
а дивият ти чар все ме зове,
дали понеже си сънувана тревожност
на жажда по отминалите върхове...
Открих те късно - от цветя застлана,
като килим с безбройни цветове,
с любимо и запомнящо се име - Плана,
дарило ми най-паметните мигове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
