vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
14.11.2015 г., 20:25 ч.  

Плана 

  Поезия
810 2 25

 

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с  бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.

И аз - самотен пътник те преброждам,
а дивият ти чар все ме зове,
дали понеже си сънувана тревожност
на жажда по отминалите върхове...

Открих те късно - от цветя застлана,
като килим с безбройни цветове,
с любимо и запомнящо се име - Плана,
дарило ми най-паметните мигове.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потвърждавам казаното от мен преди три години! Поздравления!
  • Радвам се, че стихотворението ти "Плама" е поместено в книгата "Село Плама" на издателство "Захарий Стоянов"!
    Поздрав от Величествената Родопа планина!
  • Благодаря ти за вниманието, Рая! Да, Плана е непокътната и девствена планина. Много често можеш да се движиш цял ден и човек да не срещнеш.
    Има невероятни панорамни гледки към Рила, Верила и Витоша. От определени места се вижда и яз.Искър. Няма застрояване /за щастие!/.

    Мерси, че оцени това стихотворение за природата у нас, Пепи!

    Благодаря ти за оценяването на творбата ми, Плами!
  • Била съм там преди много години.Пишман туристи от една служба... На една поляна си варихме борш... Къде ме върна, Младене! Надявам се да е все така тиха и чиста, а водата бистра...
  • Благодаря ти, Анастасия! Трогнат съм от вниманието ти.

    Мерси, че оцени, Йордане!
  • Благодаря ти за вниманието, Ева! Мерси и за отлично подбраната песен на Емил Димитров, възхваляваща България!

    Да ти е много хубава неделната вечер и предстоящата нова седмица!

    Мерси за вниманието, Василе!
  • Благодаря ти за този съдържателен и точен коментар, Евелина! Ползвам случая, за да споделя, че за мен пошлото означава поставянето на материалния свят над духовния. Винаги, когато загърбваме духа, устремявайки се към нещо материално в битието си, ние изявяваме конкретен вид пошлост. Светла неделя!
  • Много красив и докосващ стих - всеки си има една планина, в която е влюбен..., - Планината е онзи символ - това място, където цветята, тревата и най-вече тишината все още съществуват - в нашия свят, в онзи забързан свят, в който шумът и пошлото са прекалено много...!!!
    "Открих те късно - от цветя застлана,
    като килим с безбройни цветове,
    с любимо и запомнящо се име - Плана,
    дарило ми най-паметните мигове."
  • И аз ти благодаря за вниманието, Исмаиле и че сподели това за Вазов!
    Напоследък съзирам мода да го омаловажават, но не могат да му се намажат дори на подметките тези, които са си въобразили, че са големи разбирачи на литературата. Хубава неделя и вдъхновена нова седмица!
  • Все едно, че е писано за моето село! Вазов е идвал в Орцево и от тук е възкликнал, че Родапа прилича на развълнувано и замръзнало море! Благодаря ти, Мисана!
  • Мерси, Роси, трогнат съм от вниманието ти!

    Благодаря ти за този коментар, Цеца! Подбраният цитат от Вазов е превъзходен. Мерси и за чудесната интерпретация на Ричард Клайдерман на знаменитата песен "Love story".
  • "Поклон на теб, природо, създание необятно,
    на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,
    на твойта вечна младост и вечна красота,
    на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
    невидимо, кат Бога, велико и безкрайно
    и равно с вечността."

    Иван Вазов

    Очите на душата

    Един ден Красотата и Грозотата, които от векове са били скарани, решили да се сдобрят. Грозотата заявила на Красотата:
    - Хей, Красота! С теб от години наред се караме, нека вече да престанем с това и да се сдобрим.
    Добросърдечната Красота веднага се съгласила и приела примирието. След няколко дни Грозотата предложила на Красотата да поплуват в морето. Красотата приела, съблекли се и влезли в морето да плуват. Както предполагате обаче, Грозотата имала лоши намерения - тя излязла от морето, пременила се с дрехите на Красотата, оставила й своите дрехи и бързо се отдалечила. След малко и Красотата излязла на брега и какво да види - дрехите й били откраднати и имала на разположение само дрехите на Грозотата. Иска или не, облякла ги и си тръгнала.
    И от този ден нататък, човек все бърка красивото с грозното. Но на когото очите на душата му са отворени, той вижда в красивото грозното и в грозното красивото...

    "Хората са жадни за красота и колкото повече я имат, толкова повече я жадуват...
    Ако всеки ден всеки твори и дари красота,колкото желае да получи,светът ще е още по-красив!

    Според Антоан Сент Екзюпери "Най - красивото е невидимо за очите"...
    Един човек е красив, ако душата му е чиста. Ние остаряваме и заедно с това външността става по-грозна, но душата е безсмъртна, тя не се влияе от времето, нейната красота може да просъществува дълго време, тя е най-скъпото човешко съкровище.
    Всичко това, което ни кара да тръпнем от щастие, това, което не струва пари, то е красиво и истинско..."

    https://www.youtube.com/watch?v=ITswHbJPHhQ

    Хубава неделя, заредена с много красота ти пожелавам, Мисана!!!
  • Красива творба!
  • Валери -

    Благодаря ти, Руми! По отношение на природата имаме напълно идентични виждания. Радвам се, че си почувствала Плана чрез текста ми.
    Светла неделя и хубави сънища!
  • Само там, сред природата, човек може да се почувства истински! Описал си всичко много образно и детайлно, сякаш бях там и вдишах от свежестта на Плана! Поздрав, Младене!
  • Благодаря ти, Лейди! Както винаги си много остроумна. Напразно си се засегнала - теб никога не съм включвал в числото на лигавещите се шутове. Имах съвсем други хора предвид. Ако така си ме разбрала, разбрала си ме погрешно и те моля за извинение.
    П.П. А на стихчето ти се смях от сърце. Браво, добре си го написала!

    Благодаря и на Весела Найденова!

    Мерси за хубавите думи, Лили!

    Приятна вечер на всички и хубав неделен ден!
  • Тъй като видях, че коментарът ти е изтрит, Елица /но не от мен/, го възстановявам и сърдечно ти благодаря за него, както и за оценяването на текста ми:

    voda (Елица Ангелова):
    Редакт!
    Изтрий!
    14-11-2015г. 23:24
    'Много се зарадвах на тази твоя творба, Мисана - и приземена, като обект на описанието, и извисена - по сила на чувствата. Не съм срещала друг текст, посветен на природата, в който да се говори с толкова топлота и искрена обич. Дано последват и други подобни!'

    Във връзка с този твой коментар искам да споделя още нещо.
    Днес пътувах с автобуса за Плана и на една от спирките се качи моя позната, която живее в Плана и в София. Каза, че се подготвя книга за Плана и тя участва в проекта. Помоли ме да й дам стихотворение, писано от мен за Плана, което да стане емблематично за книгата. С ужас й признах, че никога не съм писал стихотворение за Плана, въпреки, че ходя на тази планина от 1985г. Всъщност писал съм само едно:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=319155 ,
    но то е посветено повече на мъртвата птица, а не на планината, в която я видях. Жената ми даде седмица срок да напиша стихотворението и да й го предам. Но тогава почувствах как буквално то ми бе спуснато отгоре и незабавно го записах на листа и й го предадох. Видях, че тя се просълзи, защото е прекарала почти целия си живот в тази планина и е силно привързана към нея. Това нейно просълзяване бе моралната ми награда за написаното.

    Мерси, Доче! Трогнат съм от коментара ти.

    Благодаря ти, Ивон, че оцени текста ми!
  • "И аз - самотен пътник те преброждам,
    а дивият ти чар все ме зове,"

    Зовът на дивото - възможност да избягаш
    от сприхавата нежност на панелките.
    Да се почувстваш незначим и малък
    във щедрата прегръдка на зеленото...

    Аплодисменти и от мен! България има нужда да бъде обичана.
  • Благодаря ви, Влади, Солвейг, Майче, Лили, Цеца!
    Лека вечер и светла неделя! П.П. Майче, радвам се, че си широко скроен човек.
  • Чудесно, майсторско съчетание и сравнение на природните красоти на Рила и възвишения образ на любимата! Възхищение, само това буди у мен творбата ти, Младене и поклон пред таланта на Твореца!
  • Благодаря за този толкова хубав коментар, Тони! За мен е чест, че ме удостои с внимание и оценка.

    Мерси, Катя! Трогнат съм от вниманието ти.

    Благодаря за споделеното, Илко и за вниманието, с което ме удостои!

    Мерси, че оцени, Дани!
  • Красива образност!Насладих се!
    Поздравления, Младене!
  • Прекрасно стихотворение!
    Толкова любов и нежност присъстват тук - малцина биха оценили този миниатюрен шедьовър, който ти си сътворил. Въздействаха ми още първите редове! Благодаря за насладата!
  • Благодаря ви, момичета! Радвам се, че удостоихте този скромен стих с внимание. Лека вечер и релаксираща неделя!
  • Първична красота!!! Харесах и се разходих!!!
Предложения
: ??:??