Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам,
а дивият ти чар все ме зове,
дали понеже си сънувана тревожност
на жажда по отминалите върхове...
Открих те късно - от цветя застлана,
като килим с безбройни цветове,
с любимо и запомнящо се име - Плана,
дарило ми най-паметните мигове.
© Младен Мисана All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
