Планина
Тя сутрин в прозореца ми изгрява,
с мен е до самия край на деня.
Чувствам я като сърцето отляво,
моя, както е моя кръвта.
Вятър щом в горите засвири,
щом ми закимат зелени елите,
Орфей сякаш отново намира
вдън земята своята Евридика.
Гледаме се, без да продумаме.
Отдалеч ù подавам моята длан,
отдалеч докосвам влажната шума: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse